fbpx

Мария Ходжева - 3-то място в конкурса за есе на тема "Какво знам за Българското вино"

Какво знам за Българското вино

Мария Ходжева

Подобно на много други теми разхвърляни в социалното пространство, силно или не толкова силно вълнуващи българина, и тази за виното поражда разногласия и противоположни мнения. Често, необосновани. За някои то е истинско и върховно и смело може да задоволи изтънчения вкус на европейски любители, а и познавачи. За други, то е еднообразно, без впечатляващо бъдеще и почти “изкоренени” традиции.

Отново, истината е някъде по средата - въпрос на личен опит и даден шанс, защото  изпадането в крайности често заглушава сетивата, които всъщност са ни нужни, за да отсъдим правилно дали едно вино е добро. Видимо през последните години производството на вино в България значително се е модернизирало, качеството му се е подобрило и определено има какво да покаже на света. Но дали светът е готов за него...? И така, в следващите параграфи ще се опитам да опиша скромните си познания за българското вино и стратегията, която мисля да приложа при опознаването му. Тъй като аз едва сега започвам.

Исторически погледнато, традициите свързани с виното в България се зараждат още в древността. Винопроизводството и винената култура по настоящите български земи се зараждат преди повече от 5000 години. Траките бележат началото на тази ера като включват виното в ритуалите и обредите си. Определяли са го за божествено питие, то е било един от основните елементи в култа към върховното тракийско божество. Целият обичай по късането и мачкането на гроздето е създаден по онова време и символизирал разкъсването на бог Загрей, богът на виното, от титаните. Целият ритуал по обработване на гроздето е бил наситен с негативни емоции. Разбира се, с течение на времето сюжетът се променя и в съвремието ние главно свързваме обичая по мачкане на гроздето с радост от събраната дългоочаквана реколта и тръпката от създаването на омайващата напитка. Лицето на виното вече е Св. Трифон, а сортовете са предимно интернационални - Сира, Мерло, Каберне Совиньон. Какво е останало от древните ни предци в нашето съзнание и усещане за божествено вино? Дали то е достатъчно, за да изградим нов успешен и завладяващ имидж на българското вино в Европа и по света?

Повратна точка в развитието на българското съвременно лозарство и винарство е периодът след 60те години на миналия век. Ако се върнем не толкова назад в историята, ще отбележим решението на тогавашната власт да изкорени голяма част от насажденията с познатите местни сортове. На тяхно място масово са засадени популярни френски сортове като мерло, каберне совиньон и шардоне. Това от една страна може би е добър търговки ход предвид търсенето на предимно тези сортове в Европа, но в резултат на това българското винарство губи своята идентичност и спомена за дълголетния си произход. Години след това сортове като гъмза, мавруд и широка мелнишка лоза ще представят една много малка част от винодобива на държавата ни. Сред новопоявилите се желани европейски сортове, местните остават на заден план, губейки престижа си, почти забравени от младите поколения. 

Не след дълго идва и времето на прехода. Без да засягам политически въпроси тук, доколкото мога да си пресъздам настроенията в държавата ни по това време на база разкази и филми, мога да заключа, че периодът не е бил никак благоприятен в политически и социален аспект, а винопроизводство е част и от двете. Производството на вино започва да придобива по-приятен облик едва с идването на новото хилядолетие. След настъпилите промени и навлизането на демокрацията, винодобивът в България поема глътка въздух и поема по пътя на модернизацията. Големите винопроизводствени цехове се преобразуват в частна собственост, а повечето масиви променят собствениците си. Забелязва се тенденция за устройване на малки и средни винарни, а новозасятите сортове са още по-разнообразни и отново предимно интернационални. Условията в България за отглеждане на вино са благоприятни - летата са дълги, количеството на валежите е умерено, почвите са с разнообразен характер, което дава възможност за отглеждане на различни сортове. Изглежда земите ни са благоприятни за чуждестранни сортове и съвсем скоро започват да излизат и интересните вкусове и аромати. Но това, което също прави нещата за нас по-лесни и удобни е, че се работи с разпознаваеми и устойчиви сортове като Совиньон Блан, Темпранийо, Пти вердо, Малбек. Дали едно качествено вино направено от уникален български сорт ще бъде така добре прието и оценено в Европа? Вероятно не със същия успех. И как би било, когато сортове като мавруд, гъмза и димят не са сред познатите на европейците. Залагайки на по-сигурните популярни сортове, винопроизводителите лишават нашите местни български от вниманието, което заслужават. 

Аз самата се убедих в потенциала на земите ни след едно винено събитие в Южна България. Това лято имах щастието да се включа в еднодневна интензивна дегустация на вина от района на Странджа - Сакар. Събитието беше част от празника на  град Харманли, около който град се намираха и винарните. Посетихме пет производители в региона, всеки със собствени насаждения, но не всеки с красива изба и шато. Впечатлена бях от историята на мястото, пламенно разказвана от местен историк. Наистина грабващи гледки на поля и хълмове с пъстри планини в далечината. Основната цел на събитието беше да разберем ние, винени любители, че в радиус от само няколко километра в едни малки постройки се прави вино от енолози, които влагат страст и старание в правенето на качествено вино, подобно на техните колеги от Франция или Италия. Дегустирахме както български сортове като тамянка и мавруд, така и известните френски. Една от основните теми, освен тази за недостига на работна ръка по винарните, беше и темата за липсата на обединение между производителите и фокусирана стратегия за популяризирането на българските вина и бъдещето на сортовете ни. 

Както вече отбелязах, в разговори с любители, професионалисти или някъде “дочуто в София“ се открояват коренно различни настроения спрямо съдбата на българското вино. От една страна са “ценителите” на висококачествено вино, които не са убедени, че наши вина могат да се сравняват с изтънчените европейски и световни имена. Те дегустират и оценяват виното предимно заради неговата популярност, история и произход. А дали всъщност анализират виното като такова или просто се отъждествяват с добрата напитка? От друга страна са любопитните ценители, които разпознават виното по неговите качества, не спират да търсят и се оставят да бъдат изненадани. Та дори и от български вина. Вярват, че те имат потенциал и с повече задружни усилия, инвестиране в разумен маркетинг и усъвършенстване на българските сортове, виното ни може да блесне в Европа така, както грузинските, че дори и гръцките. В този ред на мисли, добре си спомням как магазин за грузински вина в старата част на Бари, Италия, грабна мен и моя приятелка по време на разходката ни там. Той изглеждаше подреден, в изчистен стил, целия в дърво и витрини с бутилки пълни с абсолютно неизвестни за нас сортове. Вдъхновено разказаната история или легенда на продавача не ни остави безразлични и си взехме бутилка трудно произнасящ се червен грузински сорт. Виното беше хубаво, нямам спомен за името, но пък си остана споменът за хубавото грузинско вино в Бари. Това е пример как в центъра на известен италиански винен регион като Пулия обикновен любител на виното може да се спре на грузинско, точно защото му е непознато и любопитно, също каквото е и българското.

Като заключение - може много да се говори за недостатъците на българското вино, но за късмет то има характеристиката на тероара, почерка на технолога и винаги може да ни изненада. За да го правим обаче със самочувствие, трябва да се положат задружни усилия в това да запознаем първо българския потребител с местните ни сортове, а след него и чуждестранния. Замислете се колко изчерпателни могат да бъдат българските сомелиери изреждайки известни и не толкова известни европейки сортове, традиционни техники на производство и история на произход. Възможно е със същото вдъхновение да говорят за вината в България и тяхната история, въпрос на търпение и вяра в корена на българските сортове. Защото те виреят само по нашите земи и разказват нашата история.

Автор: Мария Ходжева

Ако вярвате като нас, че винената култура в България трябва да се развива и харесвате тази статия, можете да ни помогнете, като я споделите!#споделинататък

...........................................................................................................................................................................................................................................................

Свързани материали

Радослав Пенчев - 2-ро място в конкурса за есе на тема "Какво знам за Българското вино"

Андреа Пунчева - 1во място в конкурса "Какво знам за Българското вино"

Победители в конкурс за есе на тема "Какво знам за българското вино" 

реклама

ВИНЕН РЕЙТИНГ

Сайтът използва “бисквитки” (cookies) за подобряване на неговата ефективност. Продължавайки използването му, Вие се съгласявате с нашата "Политика за бисквитките "
Приемам всички бисквитки