В събота на 12-ти Май, като уважаващ себе си #винолюбител, реших да си направя една градска отпуска до столицата и да уважава DIscover.VINO WORLD 2018: да изследваме планетата на виното, или казано простичко (за хора като мен) изложение на вноса в България.
Мястото беше палата 5 на Интер Експо Център на Цариградско шосе в София. Като представяне имаше 55 маси с около 10 вина на маса..знаете какво прави. Познавайки портфолиото на вносителите, това е около една трета от това, което се внася в България.
Важно събитие за всеки, който се занимава с вино. Не знам дали аз вече не ги познавам, или тия занимаващите се не бяха там, но не видях много от тях!? Нямаше и много любители, нямаше и винари? Тия които дойдоха, освен добрата организация ги чакаше някаква система с вина, които можеш да дегустираш свободно и вина, за които трябва да си платиш. Странна система, която ми се иска да я няма за в бъдеще, защото я няма никъде по света.
От показаното по щандовете, или да съм по-точен от селекцията на добрите търговците, става ясно, че Нова Зеландия (разбирайте морето от Совиньон Блан) е чао, до година, две. Провансалското розе, точно като джендър вълната, избухва яко във всякави розови нюанси и еднакво безлични скучни вкусове.
Ако има едно нещо, за което БГ винарите не трябва да се тревожат, то това е розето. Може спокойно да кажем, че в България се прави розе, което е на ниво Прованс, като качество, но не и като цена. Като гледах цените, очевидно е, че нашенецът все още се радва, когато го налагат с високи цени на вносните вина.
Направи ми приятно впечатление, че пенливата вълна, която залива Европа със съмнителни газирани течности, засега ни подминава. От това, което опитах почти всичко беше ”molto bene”, както казват в родината на просекото.
Сред белите сортове се запазва тенденцията за леки и ароматни (социални) вина, а вината с агресивна дървесина остават все по-встрани.
Постарах да опитам доста вина (не малко отворени още в петък..) и честно да си кажа, нямаше много неща от които да ми падне шапката, затова и ще се въздържа от конкретни имена, а ще споделя само едно вино, което може би ме грабна най-много - Champagne Brut 2010 Louis Roederer. Фино, елегантно, развито, експресивно, дълго...абе, страхотно!
Добре организирано събитие като това, отнема страшно много ресурс, както човешки, така и финансов и е жалко, че нямаше много посетители. Дали причината за това е патрЕотизъм или дъждовното времето, ще разберем през идните седмици, които са богати на винени събития.
