21 Януари 2015 година
В това интервю ви срещаме с Юлия Костадинова, Главен Редактор на списание DiVino
Как влязохте в света на виното? Има ли нещо, което ви провокира или мотивира?
Не се разболях по виното веднага, след като започнах да работя с него. Първо (бях на 21-22години по това време) работех като редактор в списание Bacchus в началото на 1999та и моята работа беше основно да сервирам вина на нашата дегустираща комисия. Също така да подготвям дегустацията, да почиствам чашите и плювалниците и всичко друго, което беше необходимо. Малко след това, аз започнах да ги дегустирам в офиса (вината, не комисията) и след едно Чилийско Каберне Совиньон (няма да Ви кажа кое, трябва Вие да познаете), аз се озовах в дълбока, емоционална връзка с виното.
Има ли някой конкретен човек, който е вашето вдъхновение?
Никога не съм крила, че учителите ми във виното бяха двама: Неда Проданова и Огнян Цветанов, но може би Оги беше този човек. Имали сме толкова много разговори за вино, продължили с часове.
Имате ли любим сорт грозде и защо?
А Вие? Не, разбира се, че не. Преминала съм през различни периоди в живота си. Виненият и личният ми живот. Имах възможността да пия фантастични, изключителни, върховни вина и нямам нито любим сорт, нито предпочитан регион.
Какви са очакванията ви за тенденциите във виното през следващите 1-2 години в България?
Все така почитаме дъба прекалено много, а също така и „силата“ (разбирайте – алкохола) във виното. Аз разбирам, че това е мнооооого остаряло, но това е България в наши дни. Не мисля, че това ще се промени в следващите 1-2 години. Очаквам популярността на Новозеландският Совиньон Блан да се понижи, за сметка на тази на Провански розета.
Къде виждате "българското вино" през следващите 10 години на световната винена карта?
Ще се радвам да го виждам в някои добри ресторанти по света, но не очаквам да го видя в супермаркетите. В момента ние произвеждаме удивителни вина в средната и висока ценова категория, които са съвсем съвместими с най-добрите примери от света. Наша цел, трябва да са ресторантите и магазините, където са истинските ценители. Все още имам съмнения за позиционирането ни на най-ниските рафтове в супермаркетите, където се намира Българското вино. Или може би, споделям мечтата си....
Ако трябва да препоръчате само една българска винарна, коя би била и защо?
Това би било съвсем политически некоректно. Мога да препоръчам много, така че не мога да направя този избор.
Какво е вашето ежедневно вино?
Днес – едно Шардоне от Аржентина, утре – букет от Северозападна България, вдругиден – все още не знам,но се надявам да е шампанско (дори и без повод)
Кое е виното, което мечтаете да опитате, независимо от страната му?
Мисля, че имам привилегията да опитвам най-добрите вина от цял свят, но все още не съм опитвала Romanee Conti.
Опишете българското вино само с 3 думи
Дълбоко, атрактивно-провинциално, вино-супер сделка. Добре ли е?
--------------------------------------------------------------------
От 1999та година насам Юлия Костадинова е изпълнявала много роли в Българската винена индустрия. Работила е като младши дегустатор в списание Бакхус – единственото българско печатно издание за вина по това време. Става негов редактор, пишейки, откривайки, представяйки и оценявайки вина на много международни състезания в България и Европа – Vinitaly, регулярен винен съдия в Thessaloniki Competition и Concours Mondial de Bruxelles, Най-добър сомелиер на България, Винария, винен конкурс Делифе на Младото вини в Пловдив и други. Тя е един от от основателите на водещата българска уеб-базирана медия DiVino.bg и списание DiVino Magazine.
Юлия Костадинова, заедно с Емил Коралов, е създател и част от организаторите на винения форум DiVino, който е на път да стане най-впечатляващото есенно винено изложение на Български вина. Също така, те направиха и първото издание на състезанието „Най-добро Българско вино на годината“, където Юлия беше главен съдия, заедно със Steven Spurrier.
...............
(бележка на редакцията) От началoто на 2019 година Юлия Костадинова е национален мениджър вино в Avendi.
